Умира птицата в студената нощ и се прощават с простора крилете й.
Мрак неканен в душата е гост. Вече не е красиво и светло.
Ще се върне ли утре мечтата за лъч едничък и топлина?
Справедлива ли е съдбата? Ще протегне ли топла ръка?
Сега и аз като мъртвата птица се прощавам с моите мечти...
Младостта ми към бездна полита в свят без слънце, луна и звезди.
Но като птицата за полет възкръснала, аз пак криле ефирни ще разтворя, мечтите ми красиви ще се върнат - огряни от ЛЮБОВ И ВЯРА!!!