Лъчи простора озаряват,
сияе аленият небосвод,
чувствата никога не остаряват,
топлят ни през целия живот.
За теб мисля, за красотата,
за сияние в моя мрак,
но далеч да си ми е съдбата,
да дойдеш няма как.
Нежни трепети в душата
пречистват ме от зло и грях,
ала терзае ме силно самотата,
че по-красива от теб не видях!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up