Светът в една стая

(не)случване

и нищото

просмукано

под прага

на вратата

като неканен гост

(не)тръгване

и всичкото

безсъние

обвиващо

луната (и тя)

измръзнала до кост

                         (не) ти

                         (не) някой друг

                         (не) той

                         (не) аз

                          а само лепкав звук

... ти знаеш ли

той носи

(слънчев)

на ръката си

(часовник)

в очите му

се смеят

месечини

ти знаеш ли...

гласът му е

(дъждовник)

звън топъл

и откъдето

мине никнат

... детелини

                          (не)сбъдване

                          дъги

                          измити

                          и локвите

                          (по пода ти)

                          до призрачно

                          прозрачно

                          от нежност

                          до мрак

                          и пак

                          и във светло

                          потайност

                          (следиш ме...)

                          а богомолката

                          чака сношение

                          ... еднократно

                          със враг

(не) с теб

(не) с мен

(не) с някой друг

(не) с него

а може би

е безсмислено

нашето (не)съществуване

(с нечие его)

и от прозорците

надничат

в сивото

небета

надвесени

от лилии и папрати

блясък на

(не)битиета

в завесите

                          и сякаш

                          е чувството

                          (аз зная...)

                          същото

                          вплетено

                          изрисувано и

                          зазидано

                          разказано и

                          чуто

                          записано

                          но него

                          го няма

                          по стените

                          на твоята стая

                          ти знаеше ли...