Sep 4, 2009, 11:58 PM

Светът във тебе - криво огледало...

911 1 22

Пробляскват съблазнително искрици -

непозволена волност.

Светът ти с тях е толкова различен,

а те не светят и не топлят...

 

Светът във тебе - криво огледало

сред рой кошмари ражда идоли.

Пътеките пълзят в една спирала,

отричайки общоприети символи.

 

И колко трудно различават се

необходимост от излишност.

Веригата на дните се скъсява

и все по-страшни стават истините...

 

Чертата между даващите с щедрост

и тези, дето безогледно вземат,

е като остров. И, на него седнал,

като угаснал фар насред морето си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чертата между даващите с щедрост

    и тези, дето безогледно вземат,

    е като остров. И, на него седнал,

    като угаснал фар насред морето си...

    Истина - концентрат! Удари ме - в главата и в сърцето! Поезията ти е страхотна!
  • Мъдрост в дълбочина получих! Благодаря!
  • Благодаря на всички.
  • Веригата на дните се скъсява
    и все по-страшни стават истините...

    невероятно истинско, невероятно мъдро, мила Доче.
    Поезия, която влиза в сърцето безусловно...
  • ,,И колко трудно различават се

    необходимост от излишност.''

    !!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...