Sep 25, 2006, 11:39 AM

СВИЖДАНЕ

Poetry

727 0 7

Дъждът се стича
по гърба ми,
ала няма смисъл
да тръгвам никъде,
преди да си ми казала
защо не ме обичаш
тук, сред локвите.

Небе като войнишки шаяк
ме е завило презглава
и пак треперя
при мисълта,
че вече се разделяме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

megans (Магдалена Василева)

Скромен си Павле...Стихът ти е много хубав и казва толкова много...Поздрави и от мен!

2006-09-26T14:56:02+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Силен стих! Поздравления и от мен!

2006-09-25T19:04:45+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Павел,поздравления за прекрасният стих!

2006-09-25T17:53:32+03:00
paveltsvetkov (Павел Цветков)

Благодаря!Не съм сигурен, че точно с този текст съм заслужил подобни похвали, но щом стихът се е преборил за тях, значи - може би - ги заслужава...

2006-09-25T17:22:49+03:00
paveltsvetkov (Павел Цветков)

Гледах на този стих като на нещо много лично - и в този смисъл - донякъде неразбираемо за другите. Радвам се, че не съм бил прав!

2006-09-25T16:01:07+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0