СВИЖДАНЕ

25 sept 2006, 11:39

Poesía

612 0 7

Дъждът се стича
по гърба ми,
ала няма смисъл
да тръгвам никъде,
преди да си ми казала
защо не ме обичаш
тук, сред локвите.
Небе като войнишки шаяк
ме е завило презглава
и пак треперя
при мисълта,
че вече се разделяме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

СВИЖДАНЕ

Искате да прочетете повече?

Propuestas