25 сент. 2006 г., 11:39

СВИЖДАНЕ 

  Поэзия
614 0 7
Дъждът се стича
по гърба ми,
ала няма смисъл
да тръгвам никъде,
преди да си ми казала
защо не ме обичаш
тук, сред локвите.
Небе като войнишки шаяк
ме е завило презглава
и пак треперя
при мисълта,
че вече се разделяме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Цветков Все права защищены

Предложения
: ??:??