СВИЖДАНЕ
Дъждът се стича
по гърба ми,
ала няма смисъл
да тръгвам никъде,
преди да си ми казала
защо не ме обичаш
тук, сред локвите.
Небе като войнишки шаяк
ме е завило презглава
и пак треперя
при мисълта,
че вече се разделяме.
по гърба ми,
ала няма смисъл
да тръгвам никъде,
преди да си ми казала
защо не ме обичаш
тук, сред локвите.
Небе като войнишки шаяк
ме е завило презглава
и пак треперя
при мисълта,
че вече се разделяме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павел Цветков Все права защищены
