Свобода
След отказа на гръб да понеса
къс самота, ятата от любови,
кристален звън на бляскави окови
люля ме и наяве, и насън.
А после и в печалния акорд
на срещата, наречена последна,
аз никога с уплаха не погледнах,
че бил съм и от крал дори по-горд.
И в дни спокойни, с цвят на резеда,
и в нощи с мрак и зъл, и неприветен,
не камък крих из пазвата, а цвете,
додето в щастие или в беда:
връз острие изящно на мачете
раздялата донася свобода.
къс самота, ятата от любови,
кристален звън на бляскави окови
люля ме и наяве, и насън.
А после и в печалния акорд
на срещата, наречена последна,
аз никога с уплаха не погледнах,
че бил съм и от крал дори по-горд.
И в дни спокойни, с цвят на резеда,
и в нощи с мрак и зъл, и неприветен,
не камък крих из пазвата, а цвете,
додето в щастие или в беда:
връз острие изящно на мачете
раздялата донася свобода.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
