momo752 (Марин Маринов)
31 101
Dec 5, 2010, 9:15 PM

Свободен 

  Poetry » Other
727 0 1
Стоя си аз замислен,
на ръба на таз скала.
А вятърът ме гали нежно -
разрошва моята коса.
Пред мен разкрива се омайна гледка -
планини, дървета и цветя.
Животът сякаш бил заключен е във клетка
и сега отприщен е на свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Маринов All rights reserved.

Random works
: ??:??