momo752 (Марин Маринов)
31 101
Dec 5, 2010, 9:15 PM

Свободен 

  Poetry » Other
663 0 1

Стоя си аз замислен,
на ръба на таз скала.
А вятърът ме гали нежно -
разрошва моята коса.

Пред мен разкрива се омайна гледка -
планини, дървета и цветя.
Животът сякаш бил заключен е във клетка
и сега отприщен е на свобода.

© Марин Маринов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Светът е голям, животът- красив!
    Аплодирам те!
Random works
: ??:??