Свободна
Провинциален град и робски нрави,
криворазбран патриархално-смазващ бит,
тук даже времето нарочно бави
вървеж. А хората - с души, вградени в зид.
От колорита му какво да взема точно?
Одумването - този странен опиат -
наметнало "загриженост" и "непорочност"
безжалостно дамгосва: "Грешен", "Свят".
Ни дъжд вали, сърцата да прирòси,
ни лъх полъхва, скука да отвей.
Заразата "Простащина" се само носи,
стереотипи глупави са в своя апогей.
Манталитетът на ревнивец смръщен
се шири, впрегнал всички сетива;
не хора, а същински хрътки;
да бях ви пуснала и в спалнята си, а?!
А лицемерието е парченце от пейзажа.
В сърцата людски завистта гори,
ала масло и мед - по устните се маже
усмивка клоунска. Иди че разбери!
Е, тесновзора ви съвсем не ме тревожи!
Аз искам повече от туй небе!
Затворът плаши ме - на собствената кожа.
Духът на свободата - при тебе ме зове!
© Таня Донова All rights reserved.
