Aug 28, 2014, 10:09 PM  

Свободна 

  Poetry » Other
715 0 9

Провинциален град и робски нрави,

криворазбран патриархално-смазващ бит,

тук даже времето нарочно бави

вървеж. А хората - с души, вградени в зид.

 

От колорита му какво да взема точно?

Одумването - този странен опиат -

наметнало "загриженост" и "непорочност"

безжалостно дамгосва: "Грешен", "Свят".

 

Ни дъжд вали, сърцата да прирòси,

ни лъх полъхва, скука да отвей.

Заразата "Простащина" се само носи,

стереотипи глупави са в своя апогей.

 

Манталитетът на ревнивец смръщен

се шири, впрегнал всички сетива;

не хора, а същински хрътки;

да бях ви пуснала и в спалнята си, а?!

 

А лицемерието е парченце от пейзажа.

В сърцата людски завистта гори,

ала масло и мед - по устните се маже

усмивка клоунска. Иди че разбери!

 

Е, тесновзора ви съвсем не ме тревожи!

Аз искам повече от туй небе!

Затворът плаши ме - на собствената кожа.

Духът на свободата - при тебе ме зове!

© Таня Донова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Идеята е лаконично изразена на финала: само свободният дух може да те извиси над тази потискаща атмосфера на еснафщина и лицемерие.
    Точен ритъм и свежи рими!
    Поздрав!
  • Интересен поглед към темата за свободата. Хареса ми! Поздрав!
  • Оригинален, талантливо сътворен стих, с много актуално послание!
    Когато любовта е родена в сърцето, тя е истинска и красива във
    всичките си измерения, но деградиралата ценностна система на завистта и злобата, съюзена с лицемерната морална добродетелност, правят всичко възможно да я очернят и стъпчат. За съжаление живеем във време, когато е на почит лъжата и фалшивото двуличие, истинските
    неща в живота ни отдавна са преминали в графата изчезващ вид...
    Поздрави и от мен!
  • Много истинско и..право в целта!! Поздравления!!
  • Поздравявам те за този стих, Таня!
    Лети, въпреки!
    Твоят дух никой не може да го вземе!
  • Точно казано!Даже и при тези в чужбина,манталитета е с още по-голяма сила и повече боли.
  • Хареса ми, Таня!
    Много драматизъм тук...
    Лошото е, че не само в малките провинциални градчета е така...
    Простащината не знае граници.
    И тези, които не са напуснали все още държавата, ще го направят със сигурност, което е жалко.
    Боли от стиха ти, усеща се задушаването...
    Поздрави!
  • Браво ти!
  • Една жестока истина за съвремието в града от провинцията.Една група пееше, че освен да се влюбиш друго занимание няма. Но то беше за време оно. Сега интелигенцията и младежта са в чужбина и са останали ,,...душите в зид..." наблюдаващи през леко дръпнатото перденце или щора и черпейки информация за инакомислещите, инакооблечените и т. н., основна тема за махленската ,,седянка"Душата ми, Таня,е избухвала като вулкан от низостта на тия дребни душици в провинциалния град както твоята в написаното. ,,В сърцата людски зависта гори,ала масло и мед- по устните се маже..." Харесах много! Поздрав,Таня!
Random works
: ??:??