Свободна
Свободна
Десетки граници преминати.
А още несвободна...
Храмовете сринати
насред безвремие самотно.
Животът хората подмина ги...
Човек ли да не бях?!
Аз, деформирана завинаги
от тесния ни свят,
все още диря си простора,
макар с пречупени криле!
С воинска сила, с вяра на дете.
Решена съм да се преборя!
... Със сивото, което ни руши.
Сърцата ви лепя със дъх.
А може би отвъд, навръх
останките от вашите души
все още има усет за красивото!
Кой знае, може би дори
ще ме приемете, мен - дивата,
необуздана, та чак и грешна,
с палитрата си насред сивото
с картините си да ви срещна
и с ярката им, дръзка честност,
с желанията си горещи...
Тогава, вярвайте, ако запее
едно сърце от вашите останки,
един над черната си сянка
да вдигне бяло знаме, да развее...
изкуство и човек да помири,
свободна пак ще заживея!
Обичайки и себе си дори...
© Милена Джинкова All rights reserved.
