Свят
Хиляда джунгли на крак ще пребродя,
превърната в дива, планинска коза.
От месо на умрели събратя ще глозгам,
при липса на тучна, зелена трева.
В огромния черен океан ще се гмурна
като риба, медуза и котва на кораб.
Песъчинка във бисерна мида ще стана,
недрата ù хищно след това ще разпоря.
Ще избликна, родена от жаркото лято,
по-синя от сини недра на планета.
Одраскана звезда ще скрия в шепа
в мига, преди да стане на комета.
Ще летя. Буреносно и птичо.
И съдрани небета ще кърпя.
Остри мисли ще правя светкавици,
после песен във дъх ще превърна.
Защо ми е това ли? Защото
все е тесен светът ми мастилен.
Още вярвам наивно в доброто.
И искам свят за очи. И обичане.
~Endless~
!**
