7.04.2013 г., 9:45

Свят

951 0 2
   

Хиляда джунгли на крак ще пребродя,

превърната в дива, планинска коза.

От месо на умрели събратя ще глозгам,

при липса на тучна, зелена трева.

В огромния черен океан ще се гмурна

като риба, медуза и котва на кораб.

Песъчинка във бисерна мида ще стана,

недрата ù хищно след това ще разпоря.

Ще избликна, родена от жаркото лято,

по-синя от сини недра на планета.

Одраскана звезда ще скрия в шепа

в мига, преди да стане на комета.

Ще летя. Буреносно и птичо.

И съдрани небета ще кърпя.

Остри мисли ще правя светкавици,

после песен във дъх ще превърна.

Защо ми е това ли? Защото

все е тесен светът ми мастилен.

Още вярвам наивно в доброто.

И искам свят за очи. И обичане.

 

 

~Endless~

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !**
  • Остри мисли ще правя светкавици
    после песен във дъх ще превърна... Винаги намирам по нещо красиво при теб!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...