Jun 24, 2008, 12:27 AM

Свят без любов

  Poetry
743 0 3
 

Посветено На С... до последната дума...

  

 

Това са моите длани -

в нощи омразни...

Изхапани, издрани -

защото са празни...

 

 

Просто не мога, не мога

ръцете си от теб да откъсна...

След тази прегръдка за сбогом,

не мога да възкръсна...

За усмивка, за себе си -

ти ме изчерпа...

До дъха ми в целувката,

остави ми сянката

и преструвката,

че животът без тебе не свършва.

Животът, така непотребен...

Животът, който прекършва...

Животът безхлебен...

Просто животът без тебе...

 

Днес...

Това са моите длани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...