Jun 24, 2008, 12:27 AM

Свят без любов

  Poetry
744 0 3
 

Посветено На С... до последната дума...

  

 

Това са моите длани -

в нощи омразни...

Изхапани, издрани -

защото са празни...

 

 

Просто не мога, не мога

ръцете си от теб да откъсна...

След тази прегръдка за сбогом,

не мога да възкръсна...

За усмивка, за себе си -

ти ме изчерпа...

До дъха ми в целувката,

остави ми сянката

и преструвката,

че животът без тебе не свършва.

Животът, така непотребен...

Животът, който прекършва...

Животът безхлебен...

Просто животът без тебе...

 

Днес...

Това са моите длани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....