Свят II
СВЯТ ІІ
Като безкрайно тъжна Пепеляшка
светът край мен очаква светло чудо;
светът край мен живее в дом сирашки
и злата мащеха в зори го буди.
С коричка хляб, останала от вчера,
загърнат в чужда дреха парцалива,
светът край мен обядва и вечеря,
и в пепелта край огъня заспива.
Светът сънува оня бал в палата,
на който принцът в него ще се влюби
и ще поиска може би ръката му...
И нищо, че ръцете му са груби,
че стъклени пантофки не обува
– ни сребърни, ни златни, ни кристални –
че всъщност може само да сънува
дворци, и принцове, и рокли бални...
Тогава, сякаш побелял магьосник,
пристигам аз и в звънките си рими
като с вълшебна пръчка го докосвам
– и го облива светлина незрима,
и тъмното довчера – засиява,
и тъжното е приказна кантата,
по-лъчезарно слънцето изгрява,
по-светли са звездите и луната.
И стават тиквите за миг карети,
и – огнени жребци с вълшебни гриви –
с копита бият сивите мишлета...
И грозното край мене е красиво!
И този свят – нещастна Пепеляшка,
в копринената рокля засияла –
напуска бедния си дом сирашки,
за да танцува до среднощ на бала...
И вярва, ах, как вярва, че накрая,
открил я по пантофката красива,
ще дойде оня чуден принц незнаен,
с когото ще е приказно щастлива...
Ех, сънища край старото огнище...
Аз мога този грозен свят да глезя,
да сътворя фантазии от нищото,
с магията на светлата поезия.
Но все така, с коричката от вчера,
загърнат в стара дреха парцалива,
светът край мен оскъдно ще вечеря
и в пепелта студена ще заспива.
Защото стиховете са вълшебни,
но няма вечна приказна магия –
среднощ жестоката реалност дебне.
Побързай, свят! Часовникът ще бие...
© Валентин Чернев All rights reserved.
