Apr 14, 2023, 5:09 PM

Свят за братя

  Poetry
337 1 2

СВЯТ ЗА БРАТЯ

 

... какво ти дадох – и какво си взех от тебе, непрокопсан мой Животе? –
неосквернен от жажди за успех, за мене всеки Божий миг бе готин,
не трупах злато, слава, власт, пари – и моя поглед нищо не помътя! –
и радвах се – на хорица добри! – които с Обич срещах си по Пътя,
бедняк последен – праведно живях
дори и в най-напечените друми,

 

раздавах се в сълза – и в горък смях, като детенце в благите си думи,
не се обърнах нивга с гняв назад, това е, всъщност, смешното на вица! –
че всяка живинка ми беше брат! – и всяка чужда скръб ми бе сълзица,
запътил съм се някъде – натам, отдето светло стихче ще ви пратя.
Дали ще стигна някой ден, не знам! –
в света, където всички ще сме братя.

 

14 април 2023 г.
гр. София, 12, 35 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Дали ще стигна някой ден, не знам! –
    в света, където всички ще сме братя."
    С вяра се постига всичко!
    Благословена вечер, морско момче!
  • Дано да го има този свят, Валюше, и ако го има, със сигурност ще стигнеш.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...