От вчерашната обич не остана
в прегръдките и хладна празнота -
мълчалива, ранима и разплакана -
очите и са празни. И сама!
Под дъжда стои, и се сбогува.
Свършило е времето за нея,
пуща всичко, нека си отива,
да прегърне другата жена.
И сънят и ще будува чак до бяло
счупен, разтревожен без да клепне.
Жената търси себе си във цяло.
Вали дъждът! На ръба обичта и тръпне!
Преразказано по филм.
© Елеонора Крушева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
