Събота
990
0
2
Във сухо слънце
утрото се ражда.
Денят започва,
но изглежда, че угасва.
Не помня нито него,
нито нея,
нито живота,
който живях довчера.
Краката - боси,
птица песен пее,
а тиха радост кротко се люлее
от полъха на вятърни въпроси.
Сега е сухо
като в бежова пустиня,
от чийто пясък прося милостиня.
Гори жарта на позабравен огън,
но пламъкът му е отдавна спомен.
Сега е друго,
не е като вчера.
В небето се оглеждам във неделя.
Назад остана събота, когато
денят още започваше със лято.
А моят смях бе полетът на ято.
Намусен богаташ си търси злато.
Една тъга сърцето ми подпира.
Не може "днес" пак да живее "вчера".
Но трудно се умира във неделя.
16 август
2012 година
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
