Дали защото много те боли
че много даваш, а не получаваш
дали защото, скрито сред сълзи
след тъжен залез, утро просветлява,
но някак нямо твоят глас звучи
и погледът ти крие тишината,
а в твоя свят луната не гори,
защото гост за теб е самотата.
Повярвай, лесно е да бъде ден
и птиците отново да са живи –
една усмивка, поглед уловен
сред тръпката от сто мечти красиви. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up