Събуждане
Дали защото много те боли
че много даваш, а не получаваш
дали защото, скрито сред сълзи
след тъжен залез, утро просветлява,
но някак нямо твоят глас звучи
и погледът ти крие тишината,
а в твоя свят луната не гори,
защото гост за теб е самотата.
Повярвай, лесно е да бъде ден
и птиците отново да са живи –
една усмивка, поглед уловен
сред тръпката от сто мечти красиви.
Поискаш ли, при мене потърси
съдбата си – аз в шепи съм събрала
надежда, вяра, лудост и мечти
и сякаш все към тебе съм вървяла.
И в жаждата за онзи сбъднат час
и твоето поискано събуждане –
земята ще танцува своя валс,
и слънцето ще я целува влюбено.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
