danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
May 30, 2011, 9:56 PM

Събуждане 

  Poetry » Love
1967 0 18

Дали защото много те боли

че много даваш, а не получаваш

дали защото, скрито сред сълзи

след тъжен залез, утро просветлява,

но някак нямо твоят глас звучи

и погледът ти крие тишината,

а в твоя свят луната не гори,

защото гост за теб е самотата.

Повярвай, лесно е да бъде ден

и птиците отново да са живи –

една усмивка, поглед уловен

сред тръпката от сто мечти красиви.

Поискаш ли, при мене потърси

съдбата си – аз в шепи съм събрала

надежда, вяра, лудост и мечти

и сякаш все към тебе съм вървяла.

И в жаждата за онзи сбъднат час

и твоето поискано събуждане –

земята ще танцува своя валс,

и слънцето ще я целува влюбено.

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??