Бях заспала в тъмна тишина,
прегръщах нежно свойта самота,
но ти дойде със нежен зов
и ме събуди за любов.
Със нежни, пламенни слова,
накара ме с криле да полетя,
с целувки страстни и добри,
пробуди моите мечти.
С топли, влюбени очи
в мене се оглеждаш и гориш,
с нежни, огнени ръце,
събуди пак жената в мен.
Как мечтая си сега
в любовен огън с теб да изгоря,
прекрасна ще е пак нощта,
щом с твойто име сладко ще заспя.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
