Бях заспала в тъмна тишина,
прегръщах нежно свойта самота,
но ти дойде със нежен зов
и ме събуди за любов.
Със нежни, пламенни слова,
накара ме с криле да полетя,
с целувки страстни и добри,
пробуди моите мечти.
С топли, влюбени очи
в мене се оглеждаш и гориш,
с нежни, огнени ръце,
събуди пак жената в мен.
Как мечтая си сега
в любовен огън с теб да изгоря,
прекрасна ще е пак нощта,
щом с твойто име сладко ще заспя.
© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados