Като поляна някъде високо в планината
обсипана със пролетни цветя
разцъфва тази сутрин Любовта.
Ше те прегърна, както слънчев лъч цветята
изкъпани във сутрешна роса
обсипва с ласки и целува им стеблата...
И аромата им попила със косите си
на вятъра среднощен дъщеря –
блести със тъжно-влюбен лик Луната.
И крие тялото си уморено във Зората.
Да, тъжно е.
Така е на раздяла.
Но зная, ще се върне през нощта.
© Ангел Милев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
