Събуждане
Като поляна някъде високо в планината
обсипана със пролетни цветя
разцъфва тази сутрин Любовта.
Ше те прегърна, както слънчев лъч цветята
изкъпани във сутрешна роса
обсипва с ласки и целува им стеблата...
И аромата им попила със косите си
на вятъра среднощен дъщеря –
блести със тъжно-влюбен лик Луната.
И крие тялото си уморено във Зората.
Да, тъжно е.
Така е на раздяла.
Но зная, ще се върне през нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
