Не мога повече, не мога,
не издържам вече.
Не проработиха и молитвите към Бога,
явно Всевишният тъй рече.
Нямам сили да говоря,
усещам как вътрешно умирам.
Нямам сили да се боря,
да се откажа аз избирам.
Дяволът душата ми владее
и да се измъкна аз не мога.
Сърцето ми да обича веч' не умее,
явно това е съдбата ми строга.
© Белослава Танчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
