21.07.2017 г., 15:24  

Съдба

1.3K 1 4

Не мога повече, не мога,
не издържам вече.
Не проработиха и молитвите към Бога,
явно Всевишният тъй рече.

 

Нямам сили да говоря,
усещам как вътрешно умирам.
Нямам сили да се боря,
да се откажа аз избирам.

 

Дяволът душата ми владее

и да се измъкна аз не мога.

Сърцето ми да обича веч' не умее,

явно това е съдбата ми строга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белослава Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за окуражаващите думи.Просто има моменти в живота,които трябва да преодолеем по различни начини.Това е моят начин.😃
  • Еее, ама защо така. Всичко ще се оправи. То всеки си има такива моменти. Хайде усмихни се.
  • Не! Сама си написала:да се откажа аз избирам. Поздрав! Вземи се в ръце!
  • Хубаво е, Белослава! Още, още и още, отпусни се и пиши от сърце и душа! И не се отказвай да обичаш! За любовта си заслужава да се мре и живее!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....