Съдба
Отново съм в живота ти. Не исках.
Разбираш ли, това не е шега.
Понякога съдбата ни притиска
на дансинга със своята игра.
Завърта ни на хиляди посоки,
танцува с нас поредния си валс,
попадаме под властните ù нокти,
а после ни се смее с мощен глас.
Съдбата е... (то кой ли я познава),
танцува с мен, танцува после с теб.
Каквото ни е писано да става,
а после ще го наречем "късмет".
Отново съм в живота ти, а ти
не ме оставяй пак да си отида,
Ръката ми във твоята вземи
подавам ти я. Ето на. Пази я!
Луната е безмилостно голяма,
в прозореца се хилят сто звезди.
Постелята ми е покров за двама,
а утрото ни пълно със мечти.
Отново си в живота ми. Защо ли?!
да изтанцуваме последния си танц
съдбата ни захвърли в две посоки
и най-безсрамно ни събра в една!
© Анета All rights reserved.
