Jan 26, 2010, 10:26 PM

Съдбата!

  Poetry » Other
554 0 1

Мислите превземат ми главата,

не дават ми те да спя,

имам си аз една цел, в която

главен герой е съдбата.

 

Мислите си влагам там

и имам си свят, в които да съм и аз -

дали ще успея да превърна целта

в реална красива ситуация.

 

Мислите ми са завладени

и знам, че, ако и ти се намесиш,

ще стане - ще изгоним всички

лоши очи и ще останем сами.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...