Jun 6, 2015, 10:07 PM  

Съдбата на войника

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Лежи нещастна в леглото,

до нея спи невръстното дете.

И леден порив брули пак стъклото,

а вятърът листата пак мете.

 

 Защо така наказа я съдбата?

Войнишки дълг съпруга й отне.

Заридава сама в тъмнината,

и някой друг SMS че е добре.

 

На хиляди километри, в чуждата страна

един войник изправен бди на пост.

И здраво стиснал снимка с любимата жена,

той нежно я целува в съня като невидим гост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Генчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....