6.06.2015 г., 22:07  

Съдбата на войника

1.3K 0 0

Лежи нещастна в леглото,

до нея спи невръстното дете.

И леден порив брули пак стъклото,

а вятърът листата пак мете.

 

 Защо така наказа я съдбата?

Войнишки дълг съпруга й отне.

Заридава сама в тъмнината,

и някой друг SMS че е добре.

 

На хиляди километри, в чуждата страна

един войник изправен бди на пост.

И здраво стиснал снимка с любимата жена,

той нежно я целува в съня като невидим гост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Генчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...