6.06.2015 г., 22:07  

Съдбата на войника

1.3K 0 0

Лежи нещастна в леглото,

до нея спи невръстното дете.

И леден порив брули пак стъклото,

а вятърът листата пак мете.

 

 Защо така наказа я съдбата?

Войнишки дълг съпруга й отне.

Заридава сама в тъмнината,

и някой друг SMS че е добре.

 

На хиляди километри, в чуждата страна

един войник изправен бди на пост.

И здраво стиснал снимка с любимата жена,

той нежно я целува в съня като невидим гост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Генчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...