Съдбата на войника

6.06.2015 г., 22:07 ч. 2015-06-08T06:17:04+03:00

Поезия » Любовна

897 0 0

Лежи нещастна в леглото,

до нея спи невръстното дете.

И леден порив брули пак стъклото,

а вятърът листата пак мете.

Защо така наказа я съдбата?

Войнишки дълг съпруга й отне.

Заридава сама в тъмнината,

и някой друг SMS че е добре.

На хиляди километри, в чуждата страна

един войник изправен бди на пост.

И здраво стиснал снимка с любимата жена,

той нежно я целува в съня като невидим гост.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.