Роби (Роберт)
511 3486
Nov 16, 2016, 7:06 AM  

Съдбата сбра ни доста произволно 

  Poetry » Love
938 5 17

Пресякоха се пътищата ни със тебе
при метеоусловия отлични.
Изглежда, на съдбата е било потребно
да срещне теб със скромната ми личност.

Във пролетната утрин автобуса чаках,
тревожех се, че много закъснява,
и лющех семки, нервно с пръсти щраках,
когато зърнах да се появява.

Подмина ме, а после спря на десет метра,
спортувах и направих пет-шест скока.
Нахлух ядосан в стара, допотопна "Сетра",
неподозиращ клопката жестока.

Стоеше ти, обърната със гръб към мене -
замислена и  непристъпна.Строга.
Тъй, пътьом, отбелязах фините колене,
похвалих ги наум, аз както мога...

Дрънчеше си по пътя кротко автобуса,
улучвайки безгрешно всяка дупка.
Внезапно старецът жестоко се раздруса,
назад политнах във изящна чупка.

Във този миг намери се и ти връз мене,
изпратена ми сякаш дар от бога.
Съзрях опасно близо фините колене
и развълнувах се,  аз както мога...

Естествено, ти паднаха и очилата,
наведохме се двама да ги вземем
и - чук! - тук яко изкикоти се съдбата,
а ние се спогледахме смутени.

Е, после - ясно! Сори, много извинявай!...
Колеги се оказахме във ВУЗ-а.
Удари ли се? - Май че не! - Прощавай! -
Но май изцапах новата си блуза...

След малко двама вече крачехме по пътя -
усмихнати и млади, енергични.
Съдбата отдалече също запристъпя,
но знаехме посоката отлично...

Та ето как започна брачната ни сага.
Понякога пак чакам автобуса.
Но не спортувам вече и сега не бягам.
И не ругая като  го изпусна...

А, мисля, и съдбата вече е доволна -
направихме семейство с теб прилично,
макар че ни събра тя доста произволно -
теб, строгата, и мойта волна личност!...

© Роберт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Права си, Пепи...При някои нещата се случват в автобуса, а при други - на друго място..Тя, Съдбата, си знае работата и подрежда нещата както намери за добре...Благодаря че беше тук!...
  • Да, Роби, подобен е на моя " Флирт", но моите герои изобщо не се качват в автобуса,дори доста пропускат, без да ги забележат. Така се получава често в живота, когато най - малко очакваш.....Тя, Съдбата - си знае работата! Привет!
  • Благодаря, че си тук, Таня!...
    Ами то си е така - не се знае в кой автобус на преклонна възраст, можем да срещнем късмета си...Особено пък ако е и в някоя луда пролет!...
  • Какво и трябва на брачната сага? Пролет и старец-автобус... Това е почти като Дядо Коледа с чувала...
  • Надя, Маргарита и Светла, благодаря, че спряхте при мен!...
  • Много ведро, усмихна сутринта ми . )) Добро утро! И благодаря!
    Един съвет - щастието обича тишината, ако ме разбираш!
  • Ще започна да те следвам. Много хубаво пишеш!
  • Направо страхотно!
  • Ицо, Силвия, радвам се, че ви е харесал този стих!...И наистина съм за завиждане, Ицо!...
  • Страхотна изповед!
  • Свежо , забавно, остроумно и ако е и вярно просто си за завиждане Роби.
  • Благодаря, Влади, Василка, Ник, Светлана и Еси, че бяхте тук и коментирахте!...
  • Eх, съдба, съдба .... Много ми хареса!
  • Надникнах в тази съдбовна история и много ѝ се зарадвах
  • Срещу съдбата не се върви! Хареса ми!
  • Съдбата е голяма палавница понякога ! Страхотен стих, Роби!
Random works
: ??:??