Съжалявам за думите, които понякога изричам...

дали ви боли, не попитах,

сега удобно ли е за въпроси?

                                                       Угаждам на дързостта си

                                                       и смея в лицата на някои да се изсмея!

                                                      Нима не мога да ударя една плесница

                                                      на този, който първи зашлевява...

Обичам хората да ме четат,

най-вече слепите с голяма душа,

очите им избодени от греховете,

но пречистени и изкупили своите вини...

                                                             Мразя тежките удари по лицето ми,

                                                             камшиците на думите от нищо рана правят...

                                                             словото сякаш искам да им забраня!

Съжалявам за думите, които понякога изричам.

Дали ви загубих времето с този стих?!...

Сега удобно ли е да питам?

За отделеното внимание благодарих!