Съжалявам
Съжалявам
Прегръщаш ме, а тъй ми е студено,
с прегръдка хладна отвръщам ти и аз.
Обичаш ме, а тъй ми е самотно...
Мълча. Заражда се вина.
Не искам да ме гледаш във очите,
поне докато смелост събера.
А тази тежест във гърдите
роди я неизречената ми лъжа.
Боли ме, че не мога да отвърна
на най-прекрасния и мил човек.
Сърцето ми реши го вместо мене
и знам, че изборът му не е лек.
Боли ме двойно - заради самата мене -
не ми е лесно със това сърце,
че вместо с теб да съм щастлива,
то избра да страдат две.
© Мариела Янкова All rights reserved.
