Sep 25, 2008, 6:13 AM

Съживи ме

  Poetry » Love
977 1 1

 

Непозната съм. Млада съм. Дива.
Във косите ми пролет гнезди.
От целувка отровно тръпчива
ти отпий и до мен полегни
във леглото от сплетени пръсти.
Теб очаквам! Не стой отстрани! 
Виж мъглата зад миглите гъсти
и вземи ме. Сега ме вземи!
Нека бъда за теб непозната.
Тази нощ моят цвят откъсни.
Със страстта си разкъсай мъглата.
Съживи ме, а после върви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....