Jun 21, 2009, 10:44 PM

Сълза

  Poetry » Other
942 0 0

От тъга сълза потекла -

като капчица смола от бор,

изсъхнала в началото на своята пътека,

превърнала се във омраза, страх и мор.

 

Станали приятелите врагове

и веселият глъч затихнал,

минавали години, векове

и никой никога не се усмихвал.

 

Любовта изчезнала изцяло,

превърнала се в най-красивия им мит,

мрачно демоническо начало -

същите били на вид.

 

И никой не разбрал защо

нещастието превърнало се в тяхната съдба,

а на вековното пресъхнало дърво

нужна е била едничка - моята сълза.

 

От тъга сълза потекла -

като капчица смола от бор,

изсъхнала в началото на своята пътека,

превърнала се във омраза, страх и мор...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...