От тъга сълза потекла -
като капчица смола от бор,
изсъхнала в началото на своята пътека,
превърнала се във омраза, страх и мор.
Станали приятелите врагове
и веселият глъч затихнал,
минавали години, векове
и никой никога не се усмихвал.
Любовта изчезнала изцяло,
превърнала се в най-красивия им мит,
мрачно демоническо начало -
същите били на вид.
И никой не разбрал защо
нещастието превърнало се в тяхната съдба,
а на вековното пресъхнало дърво
нужна е била едничка - моята сълза.
От тъга сълза потекла -
като капчица смола от бор,
изсъхнала в началото на своята пътека,
превърнала се във омраза, страх и мор...
© Любослав Всички права запазени