Сълза

Сълза една за теб пролях,
мъжка, тежка като смъртта,
в нея миналото ни съзрях
как се спусна в пропастта.

Потече и след нея втора.
Удавих я в твоите лъжи.
В свят безличен на позора
затвори ме, душата ми ехти.

Не ще пролея и капка вече,
не заслужаваш моето сърце.
От спомените радостта отсече,
остави мрака, а себе си взе.