qnko6677
36 results
Минало и бъдеще преплетох
в настоящето да срещна тебе пак.
Пиша ти поредните куплети,
нищо, че погълнат бях в мрак.
Отъпкахме последните години, ...
  347 
Любовта като вино отлежава-
червено, кисело дори.
И колкото по-кисела била е,
толкова по-истински боли.
На мирис лекичко нагарча, ...
  432 
Наивно някак е да мисля,
че само моя си била;
че, винаги, когато съм поискал,
си идвала за мен и любовта.
Наивно беше да копнея ...
  516 
Умира ли се от прободна рана
от бодил, докоснал ти кръвта?
Посегнал рязко с нежни длани,
нетърпелив да хванеш любовта;
забравил, че розата е живо цвете; ...
  642 
Непрочетена книга – това си за
мен,
недоотъпкана пътека, прашно
пиано.
Разказ недовършен за страстния ...
  543 
Единственият начин, чрез който мога да изразя и ефимерните прояви на чувства, е писането. Думите, подредени в изречения, щракането на бутони, звукът от търкане на хартия, ароматът на мастило – това са пътищата, по които мога да тръгна и да излязат наяве емоциите ми.
Не знам защо се превърнах в абсол ...
  1279 
Как искам с теб
да се качим горе,
да ядем амброзия,
да те прегърна и да не
те пусна. Никога. ...
  548 
Магия има у теб – душа,
не си жена, творба си.
Разлиствам те с любовните
слова, прочитам те с очи
за други слепи. ...
  360 
Потънал в
забравата на своя
живот,
открих, че
когато спреш ...
  549 
Поредната молитва изговарям,
моля се на Бога за това
вечно с теб да бъдем двама,
вечен да е пламъкът на
любовта. ...
  540 
Есен е. Вали.
Дърветата събличат
премените си, а листата
образуват път.
Път. който чака да бъде ...
  951 
Над живите букли на огъня,
през рамо преметнали съдби,
в дима, ухаещ на облаци,
с оголени до болка души,
ще тлее въгленът вечен ...
  690 
Ето я! Пред мен. Боли, нали? Да я виждаш, да слушаш как е минал денят ти, кое и е донесло радост и кое я е разочаровало. Да ти обяснява как обича да пие кафето си, как реди дрехите, кога предпочита да чисти. Какви книги чете и как избира какво да облече. Да виждам живота в очите и, прелестната усмив ...
  1475 
" Молим се - за живот, пари, любов.
С наведени глави изричаме слова,
чиито смисъл дори не разбираме.
Мъчим се. Разпнати на собствените
си кръстове, като страдалци. ...
  985 
.
Будя се, събуден от теб,
в съня ми нежно ме галиш.
Нужна, както стихът на куплет,
цялост у мен да запазиш. ...
  701 
И всички се молим
за тази ръка,
която ще хване
нашата и двете
ще се оплетат ...
  613 
Помниш ли лунния стон -
тишина, обляна в нежност?
Целувки под звезден заслон,
любов до безбрежност.
Помниш ли мене - щастлив и ...
  744 
Сълза една за теб пролях,
мъжка, тежка като смъртта,
в нея миналото ни съзрях
как се спусна в пропастта.
Потече и след нея втора. ...
  669 
С четка в ръка
рисуваше тя
бъдещи дни,
а в женски очи
искрица блести ...
  620 
Щом косите посивеят
и капка мъдрост съберем,
ще се помни ли апогея
на стария ни рефрен?
Висящи по стените ...
  686 
Поетите и глухите ги чуват,
шумът бленуван за бедните уши,
с думи по сърцата им рисуват,
с надежда пълнят изморените души.
Поетите и слепите ги виждат, ...
  593 
Есенното утро се усмихва,
събуждам се, мирише на роса,
гласът на луната тихичко
притихва и нежно ражда се
денят. ...
  645 
Потърси ме в есенните листа,
в тихата лунна светлина,
чуй шепота на съдбата,
докосни ми с цяр душата.
Ще бъда нежен като вятър, ...
  684 
Пиша ти. Пак. Отново ...
Белият лист остана последният път към теб. Но ти не знаеш, не. Не подозираш. Думите ми никога няма да достигнат до теб. Ще си останеш там - в проклетите ми сънища, в недостижимите мечти. Чувствам, че ни разделя океан от животи, а всъщност си пред мен. Гледам те с такова обож ...
  1477 
В косите животът сивее,
младостта си отива
ден подир ден.
Любов неразделна в душите живее
и все по-красива ...
  693 
Казват, че хората сме като капки дъжд - безбройни, прозрачни, идваме от едно и също място и крайната ни дестинация е еднаква. Това сме ние - дъждовни капки. Донесени от сърдити облаци, за да променим настроението на земята, да разлистим дърветата, да нахраним тревата, да се реем из небето волни като ...
  2646 
Свещ премигва в тъмнината,
тих ветрец очите ми измива,
неканена дошла е тишината,
болката у мене не заспива.
Редове от думи бледи, ...
  664 
Ще минеш ли пО някой подлез
пак, облечена в Бяло?
Отдолу ще пресИчам аз, по залез,
със сърце за тебе замеЧтано.
С косите, Алено омайни, ...
  681 
Не! Жената не знае да обича!
Душата и не позволява.
Като сърп смъртоносно те посича
и победата си възхвалява!
Не! Жената не обича! ...
  644 
Стон, потънал в спомени лъжливи.
Глас, осветяващ тъмнината.
Вик, нечут от болка полужива.
Зов, бродещ в сянката на самотата.
Миг, заровен в дните избледнели. ...
  592 
И всичко е любов!
Погледи, усмивки и надежди!
Миг след миг - порив нов,
нюанс от бляскави брътвежи!
И всичко е любов! ...
  890 
" Ще живея така, все едно умирам,
ще те обичам така, все едно умираш. "
Сива обич
Дъх последен ми остана,
да шептя, да дишам ...
  607 
Животът и смъртта - два свята, разделени от толкова много, а всъщност толкова близки един до друг. Като реки, успоредно разпилени по озеленената земя, като две птици, реещи се из небесната шир. Като приятели, тръгнали нанякъде заедно.
Кой е по-близо до смъртта? Дали това е гробарят, който всеки ден ...
  1286 
Глас любовен ехти,
далече съм,
но близо си ти.
Протягаш горещо
ръцете към мен, ...
  646 
Самотен бях, унил, нещастен.
Потънал в тежката съдба злощастна.
И бягах, и крих се да забравя,
да изчезна и тихо да ридая.
Самотен бях, унил, нещастен. ...
  829 
Поиска от мене да ти липсвам,
оставих те да полетиш.
Крилата си развя и тръгна
далеч от мене да тъжиш.
Поиска от мен да те разлюбя, ...
  926 
Random works
: ??:??