Сълза
В една сълза
за миг се аз превърнах.
Загърнах си сърцето
с пелена.
Обгръщайки го нежно,
бариерно
поставих го в защита
от света.
С доверието никого
да не ранявам.
Откровеността
да пазя за деня,
във който се взаимност
разрешава -
да влиза някой
в личната съдба.
И думите
да бъдат заредени
със чудото любов
и доброта.
Те няма да са
просто наредени.
Ще значат истина
и свобода.
Сега сълзата
тихо си преглъщам.
Затварям я дълбоко.
Да! Горчи!
Заключвам катинара
на сърцето.
Ключето скривам.
Нека замълчи!
© Таня Мезева All rights reserved.
