kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
Jan 26, 2010, 11:17 PM

Сълза

1.5K 0 12
Сълза потече     по стъклото     на душата ми.     И с всеки милиметър   чезнеше,     попиваше...     И нищо не      оставаше уж вече.   А може би     невидима следа   дълбаеше,     чертаеше     поредната секунда   по гладката      повърхност,     наречена     Живот...     Една сълза,     събрала...     цяла вечност.            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0