Сълза
Сълза потече
по стъклото
на душата ми.
И с всеки милиметър
чезнеше,
попиваше...
И нищо не
оставаше уж вече.
А може би
невидима следа
дълбаеше,
чертаеше
поредната секунда
по гладката
повърхност,
наречена
Живот...
Една сълза,
събрала...
цяла вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
