26.01.2010 г., 23:17 ч.

Сълза 

  Поезия » Бели стихове
1284 0 12
Сълза потече     по стъклото     на душата ми.     И с всеки милиметър   чезнеше,     попиваше...     И нищо не      оставаше уж вече.   А може би     невидима следа   дълбаеше,     чертаеше     поредната секунда   по гладката      повърхност,     наречена     Живот...     Една сълза,     събрала...     цяла вечност.            

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??