Сълза на Господ
Кога заплака за последен път,
тъгувал ли си по жена?...
Душата тихичко роси,
нозете скитат във треви,
а ти на всичко си готов...
Кога заплака от тъга,
че любовта ти се изплъзва -
ревнива, рошава, сама,
с решителни и гневни стъпки,
защото вече се задъхва...
И тази тъжна суета,
загубила се в самотата,
дали роди една сълза
и ярост? Някого си чакал,
останал сам със голотата...
Да се събудя с росен поглед,
щурче залутано в тревата,
въздишка на бездомен облак
и слънце, сплетено в косата
и птици, цял орляк....
И ти...Надвесен като лъч надежда,
със устни черни от копнежи,
кафе, горчиво, много гъсто,
без сладост, само безпределност
във нощи бурни, нечовешки.
Ти плакал ли си от любов?
Не лятна, устремна градушка,
не повей, нито тишина...
А влага от очи на Господ,
заслушан в стържеща цигулка...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
