Очите ми се пълнят със сълзи,
стичат се на вади по лицето.
Не пресъхват тъжните очи,
сърцето безмълвно, тихо плаче.
Очите ми се пълнят със сълзи,
при мисълта, че няма пак
да срещна твоите очи
и чувствам се като във мрак.
Очите ми се пълнят със сълзи,
че днес не си до мен
и чувствам как тъга огромна
обхваща тялото ми в плен.
Очите ми се пълнят със сълзи,
от мъката не мога да избягам,
душата ми от теб пленена
безумно страда и бавно гасне.
© Ин Вел All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
