Очите ми се пълнят със сълзи,
стичат се на вади по лицето.
Не пресъхват тъжните очи,
сърцето безмълвно, тихо плаче.
Очите ми се пълнят със сълзи,
при мисълта, че няма пак
да срещна твоите очи
и чувствам се като във мрак.
Очите ми се пълнят със сълзи,
че днес не си до мен
и чувствам как тъга огромна
обхваща тялото ми в плен.
Очите ми се пълнят със сълзи,
от мъката не мога да избягам,
душата ми от теб пленена
безумно страда и бавно гасне.
© Ин Вел All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
