Apr 23, 2010, 11:12 PM

Сълзи 

  Poetry
419 0 0

Сълзи

 

Сълзи като порой се стичат по мен

и бездомна е моята душа сега,

обвеяна е от вятър злокобно студен

и лута се отчаяна сред тъга.

 

Потапям се в дълбокото море от сълзи,

удавям се в болка люта и печал,

предадох се и отчаянието ме срази,

паднах в бездна от смърт и кал.

 

Очите ми не виждат пътя вече

и не търсят, и не виждат повече те.

Превърнах се в жалко човече,

в безпомощно, ридаещо, малко дете.

 

Уморена е душата ми от скръб,

напоена е от сълзите ми горчиви

и сякаш за мене не ще има път,

загубих се в илюзиите си лъжливи.

© Николина Барбутева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??