Плачеш, защото искаш да
отмиеш всичката им омраза?
Плачеш, за да запълниш
пукнатините между тях?
Ти плачеш, за да избистриш
въздуха от тяхната зараза?
Но този плач не ще достигне
до потъналите им сърца във прах.
А дали не плачеш, за да ги
накажеш, да почувстват вина?
Плач, който да им напомни
кой с живот ги дари.
Плач със силата да размекне
земята под техните крака.
Но дори и с океани от сълзи
не ще пречистиш техните души.
© Пенка Ламбева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
