Плачеш, защото искаш да
отмиеш всичката им омраза?
Плачеш, за да запълниш
пукнатините между тях?
Ти плачеш, за да избистриш
въздуха от тяхната зараза?
Но този плач не ще достигне
до потъналите им сърца във прах.
А дали не плачеш, за да ги
накажеш, да почувстват вина?
Плач, който да им напомни
кой с живот ги дари.
Плач със силата да размекне
земята под техните крака.
Но дори и с океани от сълзи
не ще пречистиш техните души.
© Пенка Ламбева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
