Сълзичка
За СПЯЩИТЕ родители
Капчица нежна отрони се бавно
с вопъл роди се от миглите нежни на черни очи.
Плавно надолу пътя пое, оставяйки влажни Пътечки, Следи,
парещи скулите, бузки с игриви трапчинки.
Нещо в мене потрепна и Срути се... не зная точно кое?!
Стана внезапно! А Сълзата прошепна:... - Моля те! В мен погледни! Усети ме!!
Пътят е кратък, а времето малко! Нека бъда разбрана!... Иначе??? - Жалко!
Смисълът губи се!
Дали ще бъде напразно моето РАЖДАНЕ, ПЪТ?... Или просто ИЗТРИВАНЕ с детска ръчичка?
В този миг се засрамих!... ПРОГЛЕДНАХ, УСЕТИХ:... - Тате, пак съм самичка!
Имам НУЖДА от ТЕБ, не от ВАЗА без Цветенце в нея!
Татенце, мило!... За ВНИМАНИЕ капка и НЕЖНОСТ копнея!
... Капчица топла роди се отново
с вопъл изстена и тръгна надолу
спря се на скула с Дълбока бразда
.................... -Дъще, прекрасна, при Татко............................ЕЛА!!!
© Евгени Янев All rights reserved.
