С едя самичка в стая мълчелива,в
Ъ гъла от спомени,мечти,
Л ъжите ти припомням си.Изгнивам,
З ащото ти сърцето ми разби
И другата избра - безсилен
Т и падна в нейните нозе!
Е х,толкова си инфантилен!

М ъката в мен разцъфва като теменуга
И скам,но немога да я спра

С ълзите ми са утрина роса-горчива
А залия изсъхнала е живота,ще умра!

У мирам от това че няма те до мен,
Т и си някъде далеч,избяга.
Р идае ми душата,тялото за теб,
И стината е че липсваш ми в тъмата,
Н ищо че мамеше ме,а аз ти вярвах,
Н ищо че неосъзна смисъла на любовта,
А з обичах те,за това повярвах!

Р ана отвори дълбоко в мойта душа,
О гнена,кървава,изгаря ме бавно,
С ебе си търся пак из пепелта,
А аз пак обичам те,обичам те жадно!