Сълзите - пепел правят от пожа̀ри...
Бих искал да напиша за черешите.
За росните треви и за цветята.
За толкова, очакваната среща,
в най-синьото на синьото ни лято...
За нежност ми се пише. За романтика.
За страсти и за белези по тялото,
от нощи, след които с тебе двамата,
приличахме на девствено начало.
Но нямам тъй, подобно вдъхновение.
Отеква в мен обидената мъка.
Безбройните от яд, стихотворения,
вещаещи единствено - разлъка...
И пиша за сбогуване и гари.
За очната соленост на дъжда.
Сълзите - пепел правят от пожа̀ри.
Догаря на молитвата, свещта...
Бих искал да напиша от носталгия,
по чаканата истинска любов.
Бих искал, но боли и ми е жално -
как вместо да ни ражда, е във гроб...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Пиша ли пиша...
