Oct 7, 2017, 11:20 AM

Съм

1K 1 20

Красива есен... Дъждовна..

Вятър развява паяжини

и пъстри листа...

Очите ми, разплакани, дъждовни стъкла...

Сърцето – обвито в хладна есенна мъгла...

Душата – врата със ръждясали панти

и пътека към нея – застлана с поетични поанти...

Хм... Сега съм есен. Идва зима...

Преспи сняг и виеш вятър...

Но там, под снега животец има!

Чака слънцето и пролетта.

Чака на птиците песента,

за да стопи преспите и да се юрне в живота.

Дотогава, от време не време, като кокиче ще наднича от снега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...