Oct 7, 2017, 11:20 AM

Съм 

  Poetry » White poetry
746 1 21

Красива есен... Дъждовна..

Вятър развява паяжини

и пъстри листа...

Очите ми, разплакани, дъждовни стъкла...

Сърцето – обвито в хладна есенна мъгла...

Душата – врата със ръждясали панти

и пътека към нея – застлана с поетични поанти...

Хм... Сега съм есен. Идва зима...

Преспи сняг и виеш вятър...

Но там, под снега животец има!

Чака слънцето и пролетта.

Чака на птиците песента,

за да стопи преспите и да се юрне в живота.

Дотогава, от време не време, като кокиче ще наднича от снега.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??