Съм
Красива есен... Дъждовна..
Вятър развява паяжини
и пъстри листа...
Очите ми, разплакани, дъждовни стъкла...
Сърцето – обвито в хладна есенна мъгла...
Душата – врата със ръждясали панти
и пътека към нея – застлана с поетични поанти...
Хм... Сега съм есен. Идва зима...
Преспи сняг и виеш вятър...
Но там, под снега животец има!
Чака слънцето и пролетта.
Чака на птиците песента,
за да стопи преспите и да се юрне в живота.
Дотогава, от време не време, като кокиче ще наднича от снега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
