7.10.2017 г., 11:20 ч.

Съм 

  Поезия » Бели стихове
741 1 21

Красива есен... Дъждовна..

Вятър развява паяжини

и пъстри листа...

Очите ми, разплакани, дъждовни стъкла...

Сърцето – обвито в хладна есенна мъгла...

Душата – врата със ръждясали панти

и пътека към нея – застлана с поетични поанти...

Хм... Сега съм есен. Идва зима...

Преспи сняг и виеш вятър...

Но там, под снега животец има!

Чака слънцето и пролетта.

Чака на птиците песента,

за да стопи преспите и да се юрне в живота.

Дотогава, от време не време, като кокиче ще наднича от снега.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??