Ще дойдеш ли с мен на дъното на ада,
ще бъдеш ли с гордо вдигната глава,
готова ли си с мен понякога да страдаш,
ще споделиш ли моята съдба?
Ще споделиш с мен трапезата ми скромна,
ще останеш ли все влюбена така,
дали ще бъдеш вярна и покорна,
дали ще си останеш все така?
Ще обичаш ли пороците ми малки,
ще ме обичаш ли такъв какъвто съм
в радостта ми скромна и в сълзите жалки,
или ще си остане само насън?
© Васил All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
